Старобългарски речник
отъвалꙗт
отъвалꙗт
-отъвалꙗѭ
-отъвалꙗш
несв
Отвалям, отъркулвам, отмахвам [камък и под.]
тꙑ же лаꙁара не вдш въставьша отъ гроба ... а свого невѣрьства не рѣшш. гробънъ камꙑ отъвалꙗш. а ꙁавст дѹшꙙ своѧ. гор творꙙшта т гно. не скꙑдаш
С
338.28
Изч
С
Гр
ἀποκυλίω
Нвб
Срв
отвалям
ОА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
ДА