Старобългарски речник
отъвалт 
отъвалт -отъвалѭ -отъвалш св Отваля, отмахна, отъркуля [камък и под.] ꙇ се трѫсъ бꙑстъ вел. анћл бо гнь съшедъ с нбсе. ꙇ прстѫпь отъвал камень отъ двьре гроба М Мт 28.2 З,А, СК. Срв. С 444.23 ꙇ въꙁьрѣвъшѧ вдѣшѧ ѣко отъваленъ бѣ камень. бѣ бо веле ѕѣло М Мк 16.4 З А обрѣтѫ же камень отъваленъ отъ гроба М Лк 24.2 З А повелѣ стоѧштмъ тѹ ждомъ отъвалт камꙑкъ С 316.17 Срв. С316.24—25  отъвалвъше камꙑ. вьлѣꙁошꙙ въ гробъ. деже бѣаше ѹмьрꙑ снъ хъ С 537.1 реете горѣ се вьстан врьꙁ сꙙ въ море. тако бѫдетъ вамъ. како нꙑнꙗ самꙿ не можеш отъвалт камꙑка С 316.21 М З А СК С Гр ἀποκυλίω αἴρω ѡтъвалт оⷮвалт ѿваліт Нвб отваля ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР ДА