отъ предл род 1. За обстоятелствени отношения a) При означаване на мястото, откъдето започва дадено действие или се отделя, откъсва нещо: от съ рее. лкъ еднъ съхождааше отъ ема въ ерхѫ М Лк 10.30 З А СК егда ѹꙁьрте облакъ въꙁходѧщь отъ ꙁападъ. абе глете ѣ(к)ко тѫа грѧдетъ М Лк 12.54 З бже ... не отъврь і мене отъ ліцѣ твоего СП 50.13 дьньсь гъ хъ водѧтъ. ꙇ отъ сѫда на сѫдъ ꙇ сълѫтъ К 10b 26 воводнꙑ слѹгꙑ ... отрѣшшꙙ го отъ ѫꙁъ С 18.29 вьꙁьмѣте врата кнꙙꙁ ваш вьꙁьмѣте врата. не отврьꙁѣте бо нъ отъ самѣхъ основан вьꙁьмѣте ꙗ. скоренте прѣставте С 465.5 до — отъ ... до a) За определяне на крайните предели на разстояние в пространството, като се посочва изходният пункт: от — до он же крѣплѣахѫ сѧ глѭште. ѣко раꙁвраштаатъ люд ѹѧ по вьсе юде. наенъ отъ галлеѩ до сьде М Лк 23.5 З  растръꙁавъше рꙁꙑ мѹ отъ вꙑѧ до ногѹ С 62.1 сътворшꙙ же шьств ст. отъ реенааго мѣста до рѣкꙑ С 60.4 b) При означаване на мястото, откъдето започва дадено действие с посока навън: от b) При означаване на мястото, откъдето започва дадено действие с посока навън: от ꙇ шедъше же бѣс отъ лвка. въндѫ въ свнѩ М Лк 8.33 З А въꙁносѩ облакꙑ отъ послѣдьнїхъ ꙁемлѩ. млънѩ въ дождь створ. їꙁводѩ вѣтръї отъ скровшть своїхъ СП 134.7 по съконан же молтвꙑ дѹнѫ на нестꙑ дѹхъ  гла мѹ. въ мꙙ га їу ха ꙁд отъ н҄еѧ С 520.7 c) При означаване на произход: от ꙇ се ꙁношаахѫ ѹмерошъ снъ ноѧдъ матер свое. ꙇ та бѣ въдова. ꙇ народъ отъ града мъногъ бѣ съ неѭ М Лк 7.12 З А ꙇ съшедъ съ нм ста на мѣстѣ равьнѣ.  народъ ѹенкъ его. ꙇ мъножьство мъного люд отъ вьсеѩ юдеѩ  отъ ерлма М Лк 6.17 З А СК посъланъ анћлъ гавьрлъ ... къ дѣвѣ обрѫенѣ мѫжев. емѹже мѧ осфъ. отъ домѹ давдва М Лк 1.27 З А дѣвѣ стѣ  прѣстѣ отъ рода цѣсарьса сѫшт. менемь марꙗ С 10.22 бѣаше же тѹ гргор наньꙁанъскꙑ.  ахол отъ солѹна С 201.14 с ѹбо освѣштенꙑ отьцъ нашъ їѡаннъ. отъ арменъскааго нкополꙗ бѣ С 278.17 бѣ нѣкто болꙙ лаꙁарь. рее отъ ванѧ. отъ вьс марѧ С 312.30 d) При означаване на момент във времето, от който съществува нещо: от жена сѫшт въ тоене кръве. отъ дъвоѭ на десѧте лѣтѹ ... коснѫ сѧ ... рꙁꙑ его. ꙇ абе ста токъ кръве еѩ М Лк 8.43 З А СК мѣⷰ. декѧбрѣ. ҃а. днъ. ста прⷪрка. наѹⷨ. ⷳ. въ вторнⷦ. ҃ꙅ. неⷣ. ѿ полѹ У IIа 17 бъ въ малѣ ѹсъпе. ꙇ съпѧштѧѩ отъ вѣка. отъ адама въскрѣсі К 12b 8 Срв. С448.7 напса (же сѧ въ) лѣто отъ сътво(ренꙗ мро)у ҂ѕ҃. ҃ф ҃а нъд(кта ѕ҃) СН съ же в... црь ра(ꙁбїень б цремь васїлїемь) ѕ҃ ҃ф к҃ в҃ го лѣⷮ оть створенїа мра (въ клю ї ѹсъпе лѣто се)мѹ сходѧщѹ В до — отъ ... до a) За определяне на крайните предели на даден отрязък от време, период: от — до въ ношт же то творааше. наьнъ ност отъ веера дож  до ꙁорь С 550.9 сътворшꙙ же шьств ст... до рѣкꙑ. отъ аса девꙙтааго до свѣта С 60.5 цѣсарьствова бо съмрътъ. отъ адама до мѡӱсѧ. рекꙿше до ꙁакона С 351.26 Срв. С10.5 С482.18 b) За означаване на причината за определено действие или състояние: поради, от e) За означаване на причината за определено действие или състояние: поради, от онъ же рее мъ. въвръѕѣте о деснѫѭ странѫ кораблѣ мрѣжѫ.  обрѧштете. въвръгѫ же. ꙇ к томѹ не можаахѫ првлѣшт еѩ. отъ множьства рꙑбъ М Йо 21.6 З А рее же къ н҄мъ. бл҄юдѣте сѧ. ꙇ хранте сѧ. отъ всѣкого лхоꙇмѣ. ѣко не отъ ꙇꙁбꙑтъка комѹжьдо. жвотъ его естъ. о (погр. вм. отъ, Ягич, с. 109, бел. под линия) ꙇмѣні емѹ З Лк 12.15 положлъ есі ... ꙁемлѭ плодовітѫ въ слатінѫ. отъ ꙁълобꙑ жівѫщііхъ на неі СП 106.34 ѹпѭтъ сѩ отъ обїлїѣ домѹ твоего. ї потокомъ пїштѩ твоеѩ напошї ѩ СП 35.9 многѹ же асѹ мнѫвъшѹ.  ньсоже отъвѣштаѭштема ма. отъ многꙑхъ бо мѫкъ не можааста  глаголат С 114.12 слꙑшавъ бож рабъ. ѹмлвъ сꙙ отъ благодѣт нападе на вꙑѫ го С 526.11 въ асъ же прьвꙑ ношт. съклѣштаахѫ сꙙ отъ стѹден ст.  тѣло мъ распадааше сꙙ С 76.21 страдат съ ... съшедъ съ нм ста на мѣстѣ равьнѣ.  народъ ѹенкъ его. ꙇ мъножьство мъного люд ...  страждѭште отъ дхъ нестъ ꙇсцѣлѣахѫ сѧ М Лк 6.18 З А СК ав нꙑнѣ мⷧ҇сть твоѭ. на рабѣ твоемь семь. страждаѭщмь отъ недѫга СЕ 25а 8 b) За означаване на основание: по, според, съобразно с f) За означаване на основание: по, според, съобразно с гла емѹ отъ ѹстъ твохъ сѫждѫ т ꙁълꙑ рабе. вѣдѣаше ѣко аꙁъ лвкъ ѣръ есмъ М Лк 19.22 З А вьсѣко бо дрѣво отъ плода своего поꙁнаатъ сѧ М Лк 6.44 отъ мохъ словесъ раꙁѹмѣш ꙗко творьцъ смъ дѹшамꙿ  срьдьцемъ сьвѣдѣтел҄ь С 393.13 g) За означаване начина на действие: от онъ же отъвѣштавъ рее. въꙁлюбш га ба твоего. отъ вьсего срдца твоего М Лк 10.27 З А h) За означаване на промяната, прехода от едно състояние или чувство в друго: от въстанѣте дѣте. отъ страст вь весел С 470.13—14 подѣте отъсѫдѹ. отꙿ стьлѣньꙗ вь нестьлѣнь. отъ съмрьт въ жвотъ С 470.10 въстанѣте дѣте отъсѫдѹ. отъ работꙑ въ свободѫ С 470.15 аꙁъ же власъ въ ефесѣ сꙑ ... прѣпсахъ протлъковавъ отъ рѹмъска ѧꙁꙑка на гръескъ С 114.25 2. За обектни отношения a) При означаване на логическия субект на действието при страдателен залог: от марѣ ... помаꙁа ноѕѣ свѣ ... храмна же сплън сѧ отъ вонѧ хрꙁъмꙑѩ М Йо 12.3 З А СК въпрошенъ же бꙑвъ отъ фарсѣ. когда прдетъ цсрстве бже М Лк 17.20 З посъланъ бꙑстъ анћлъ гавьрлъ отъ ба. въ градъ галлескъ. емѹже мѧ наꙁаретъ М Лк 1.26 З А въ дьн тꙑ. прде съ ... ꙇ кръст сѧ отъ оана въ ꙇорданѣ М Мк 1.9 З аꙁъ же поставленъ есмъ цръ отъ него СП 2.6 ї въꙁіде дꙑмъ гнѣвомъ его.  огнь отъ него въспланетъ сѩ. ѫглье въꙁгорѣшѩ сѩ отъ него СП 17.10 днеⷭ҇ влка. отъ раба кръщаетъ сѧ СЕ 2а 17 бъ сна своего посъла раждаема отъ женꙑ К 6b 5 повръгошꙙ на въстоьнꙑхъ странахъ. ꙗкоже ꙁѣденомъ бꙑт мъ отъ пьсь С 538.26 с вьс ѧт бꙑвъше отъ воводъ. нѹждаахѫ ѧ жрьт бѣсомъ С 69.17  бꙑвъ. еї лѣтъ. сротоѭ отъ родтел҄ь оставьнъ бꙑстъ С 546.21 b) При означаване на обекта на действието при глаголи със значение ’моля, отделям се, отдалечавам се, крия се, пазя се, въздържам се, избавям се, излекувам се, очиствам се, освобождавам се’: от къто съкаꙁа вамъ бѣжат отъ грѧдѫштааго гнѣва М Лк 3.7 З А о сцѣлѣвъшхъ отъ раꙁленъ недѫгъ М 76а 16 рее же къ нмъ блюдѣте сѧ  хранте сѧ отъ вьсѣкого лхомьствѣ М Лк 12.15 З  отвръꙃѣмъ отъ нас(ъ) го хъ Е 21а 6 весь день млѹетъ. і ꙁаемъ даетъ праведьнꙑ ... ѹклон сѩ отъ ꙁъла і сътвор добро. ї жв вь вѣкъ вѣкѹ СП 36.27  бѫдеш  тꙑ оштаѧ многꙑ отъ бѣсъ.  отъ ѧꙁь раꙁльнꙑхъ С 236.2 ѹпꙿваѭ на н҄ь. ꙗко тъ ꙁбавтъ мꙙ отъ сѣт ловьꙙ.  отъ словесе мꙙтежьна С 70.23, 24 ꙙда молте сꙙ къ богѹ. да ꙁбавтъ прѣдѣлꙑ сѧ отъ неходꙙштхъ бѣдъ С 569.19 раꙁѹмѣте ꙗко ѹже рее господь. не ѹботе сꙙ отъ ѹбваѭштхъ тѣлеса С 175.16 просшꙙ отъ владꙑкꙑ благодѣт С 54.25 обльігът пеаль. о ного ошьст ... л о нѣхъ кохъ напастехъ. мже отълѫꙗетъ сѧ отъ братѧ ЗЛ IIа 6 c) При означаване на източника, от който нещо се приема, получава: от марѣ бо благѫѭ ѧсть ꙁбьра. ѣже не отъметъ сѧ отъ неѩ М Лк 10.42 З А СК въ на ѹеннѣ (!) странъна раꙁлнаꙗ. не прѣлагате сѧ. добро бо благодѣтѫ ꙁвѣстоват срдца. а не брашнꙑ. отъ нхже не прѧшѧ полъꙃѧ хождъше Е 33б 17 съ пріметъ благословественъе отъ гѣ СП 23.5 не імѣахѫ хвалꙑ бѹ ꙇюдѣі. ꙇ егда пріімахѫ добро отъ него. скоро ꙁабꙑвахѫ К 6b 19 вовода же повелѣ мѹ въврѣшт вь рѣкѫ. нъ вьꙁꙙшꙙ  крьстꙗн отъ спекѹлатора С 23.19 благо же прмше велко отъ ловѣколюбвааго ба С 531.3 d) При означаване на едно цяло, от което се взема, отделя част: от ꙇ вьꙁѧсѧ ѹкрѹхъ дъва на десѧте коша сплънь  отъ рꙑбѹ М Мк 6.43 З глѭ же вамъ. ѣко не мамъ пт юже отъ сего плода лоꙁънааго М Мт 26.29 З,А, СК. Срв. Мк 14.25 М,З;Лк 22.18 М З съпоїте намъ отъ пѣснеї сонескъ СП 136.3 Срв. К7а 39 ꙗдѣѣше ѹбо отъ вьсего нъ по малѹ ꙁѣло С 274.6 сѣдъше на трепеꙁѣ въкꙋсвъше вна. да аште добро бѫдетъ. то сладьцѣ пѭтъ отъ н҄его  вьꙁвеселꙙтъ сꙙ С 267.11 се бо мѣаше льствъ на ѹмѣ. да тъьѭ въкѹсꙙтъ отъ брашьна мѹ.  обьштьнкомъ бꙑт вѣрѣ С 58.11 тъгда повелѣ комсъ ... отъ пльт го ѹдꙑ отърѣꙁоват С 231.17 аште л да небрѣжетъ пшенцꙙ лежат   да не въсѣтъ отъ н҄еѧ. то оскѫдѣтъ пшенца С 266.11 3. За определителни отношения a) Приозначаване на произхода на нещо, източника, от който произлиза нещо: от прѩсѧ вѣе отъ фнкъ. ꙇ ꙁдѫ протвѫ емѹ М Йо 12.13 З А СК не бо сѧ маре. обрѣте бо благодѣтъ отъ ба М Лк 1.30 З А еваньћеліе отъ лѹкꙑ М 78а 1 евⷸ оⷮ маⷴ҇ глаⷡ҇ ѕ҃ ҃ꙇ А 140b 20  проповѣстъ сѧ еваⷢ҇ ѿ҇ црствꙗ по всеї вселенѣі. въ съвѣдѣтельство всѣмъ ѧꙁꙑкомъ СК Мт 24.14 їѡанна ꙁлатоѹстааго слово. отъ тлъкованꙗ еуаггелѧ. ꙗже отъ матеѧ о десꙙт дѣвцъ С 368.23 пштѫ же на многа врѣмена отъ трѣвꙑ мѣаше растѫштхъ вь рѣцѣ С 519.4 b) При посочване на съдържанието на нещо: от боьстꙗ же обраꙁъ отъ дъвоего сего състотъ сѧ. ѹен доброестьнꙑ  дѣан благꙑ Х IIВа 24 c) За определително–дистрибутивни отношения — когато един предмет или лице се отделя от подобните му: от бѣ же ѹѧ съ на едномь оть соньмшть въ соботꙑ М Лк 13.10 З А сътвор мѧ ѣко едного отъ намънкъ твохъ М Лк 15.19 З А СК да нікꙑже ѹбо отъ владꙑкъ ... ꙇсповѣдаѩ себе вѣрна срдцемь. далее отъстоітъ ба етеро псанꙑмь сімь К 2b 26 въ днъ же отъ дꙿн ... по слѹжꙿбѣ црьквьнѣ. напрасно облакъ покрꙑ го свѣтлъ С 570.5 гла мѹ правьдьнꙑ. вѣждъ. ꙗкоже ꙁдеш.  н дного отъ ѹдовъ го врѣдш С 554.18 колко отъ нашхъ омъ (!). на рат падошꙙ С 91.11 кононъ же мънѣвъ ꙗко кꙿто сѫтъ отъ просꙙштїхъ. л отъ болї по обꙑаю прходꙙштїхъ. отврьꙁе мъ двьр С 38.9 цї же отъ хрьстолюбьць вьꙁемъше тѣлеса. мъ муромъ помаꙁавъше. положшꙙ на мѣстѣ ꙁнаментѣ С 67.8 наведе гь ѹжасть сьна адама.  прїмъ дꙿно отъ ребрꙿ го. сътвор мѹ женѫ. отъ свохъ ѹдовъ С 9.8 d) При посочване на материала, от който е направено нещо: от глѭ бо вамъ. ѣко можетъ бъ отъ каменѣ сего. вьꙁдвгнѫт ꙙда авраамѹ М Лк 3.8 З А СК ꙇ кѹпль плаштанцѫ  сънемꙑ обтꙑ въ плаштанцѫ. ꙇ вълож въ гробъ. ꙇже бѣ сѣенъ отъ камене М Мк 15.46 вь вергахъ бѣхъ. се цѣсарь вѣньць отъ каменꙗ драгааго ношѫ С 368.16 стъ наꙙ ... глаголат ... богꙑ лъже ... же сѫтъ дѣла рѫкѹ ловѣьскѹ. отъ камен  отъ дрѣва творен С 49.27 e) При сравнение — за означаване на онова, с коетосе сравнява: от тѹ свꙙꙁанꙑ сакъ. свꙙꙁанꙑ древл҄е отъ авраама. въ хсовъ обраꙁъ С 460.23 въ дал҄ѧ отъ ἀπό, ἀπέχων, αὐτάρκως ἐκ Далече от, на разстояние от положшѧ [тѣло] на мѣстѣ. наротѣ. дъвою пъпьрштѹ въ дал҄ꙙ отъ рмъска града С 185.13 ꙁде на млъанъно мѣсто ... пꙙть пьпршть же вь дал҄ꙙ отъ монастꙑрѣ С 273.26 бѣаше правьдьнꙑ тъ мѫжь. нѫ слѹжъбѫ творт.  варꙙштꙋ ност брашъно дѣлател҄емъ десꙙт пьпршть въ дал҄ꙙ отъ манастꙑрѣ С 284.29 блаженꙑ же сава пеальнъ бꙑвъ въ ѹмѣ. отде трдесꙙтъ пьпрштъ вь дал҄ѧ отъ манастꙑрѣ С 287.6 далее сътворт ьто отъ кого ἀφίστημί τί τινος, ἀποδιώκω τι ἀπό τινος Отдалеча, отстраня нещо от някого, изпъдя, прогоня ꙇ весь поганъскꙑ  беꙁбожьнꙑ обꙑа далее сътвор отъ мꙑсл его СЕ 23b 20—21 вꙿсѭ напасть. ꙇ вꙿсе нашестве непрѣꙁнно. далее сътвор отъ раба твоего сего СЕ 25b 6—7 дьнь отъ дьн ἡμέραν ἐξ ἡμέρας Ден след ден въспоте гю  блте імѩ его. блте день ото дьні спніего СП 95.2 ммодетъ аша [асъ] отъ кого παρέρχεται τὸ ποτήριον [ἡ ὥρα] ἀπό τινος Отмине, размине се неприятност, опасност от някого ꙇ пршьдъ мало паде нцъ молѧ сѧ  глѧ. ѡе мо аште въꙁможьно естъ да ммодетъ отъ мене аша с М Мт 26.39 З А СК  прѣшедъ мало паде на ꙁемл  молѣше сѧ да аште въꙁможъно естъ ммо детъ отъ него асъ М Мк 14.35 З отъ горꙑ дож  до долѹ ἀπὸ ἄνωϑεν ἕως κάτω От горе до долу, по цялата дължина бꙑстъ по обꙑаю молꙙштѹ сꙙ мѹ въ полѹношт вдѣт юношѫ красна стоѧшта прѣдь н҄мь. облѣена въ котꙑгѫ льнѣнѫ. раꙁдъранѫ отъ горꙑ дож  до долѹ С 187.5—6 отъ горꙑ до нꙁъ [нꙁѹ] μέσον От горе до долу, по цялата дължина ꙇ тъма бꙑⷭ҇ ... ꙇ слъньцю мръкъшю. ꙇ катапетаꙁма црьковнаѣ. раꙁдъра сѧ. на двое отъ горꙑ до нꙁъ З Лк 23.45А отъ дъвою лѣтѹ  нже по лѣтѹ ἀπὸ διετοῦς καὶ κατωτέρω От двегодишна възраст и надолу тогда родъ ... ꙁб всѧ отрокъ сѫщѧѩ въ вѳлеем.  въ всѣхъ прѣдѣлѣхъ еѩ. ѡтъ двою лѣтѹ  нже по лѣтѹ А Мт 2.16 СК Б отъ ложеснъ ἀπὸ μήτρας От майчина утроба, от рождение ѹтѹждені бꙑшѩ грѣшньніі отъ ложеснъ СП 57.4 отъ младьньства ἀπὸ νηπιόϑεν От детство, от детска възраст аꙁъ отъ младеньства крьстꙗнъ смъ С 223.21 отъ обоѭдѹ ἑκατέρωϑεν Двукратно нѹжда дьнесь сътворт обѣдъ. некл отъ обоѭдѹ вамъ ѹспѣхъ бѫдетъ.  сеѧ трепеꙁꙑ насꙑтвъше сꙙ.  нашхъ словесь сце отдете.  съ страхомъ  трепетомъ ... къ гръдѹѹмѹ ... прстѫпте комьканю С 405.18 отъ послѣдьн҄хъ ꙁемл҄ѧ ἐξ ἐσχάτου τῆς γῆς От крайземя, от краищата на земята въꙁносѩ облакꙑ отъ послѣдьнїхъ ꙁемлѩ СП 134.7 отъ съложеньꙗ вьсего мра, отъ съложеньꙗ вѣкѹ, отъ наѧла вьсего мра ἀπὸ καταβολῆς κόσμου, ἀπ᾿ ἀρχῆς κόσμου От създаването [сътворението] на света отъкрꙑѭ съкръвенаа. отъ съложенѣ вьсего мра М Мт 13.35 З наслѣдѹте ѹготованое вамъ цсрстве. отъ съложенѣ вьсего мра М Мт 25.34 З,А, СК. Срв. С 508.6 бѫдетъ бо тогда скрьбь велѣ. ѣкаже нѣсть бꙑла отъ наѧла вьсего мра доселѣ М Мт 24.21А прдѣте блн оца моего. наслѣдѹте ѹготованое вамъ црство. отъ съложенѣ. вѣкѹ СЕ 99b 12 отъ сътвор҄еньꙗ мра [мрѹ] Според християнското летоброене — от времето на създаването [сътворението] на света црь ра(ꙁбїень б цремь васїлїемь) ѕ҃ф҃к҃в҃ го лⷮѣ оть створенїа мра В напса (же сѧ въ) лѣто отъ сътво(ренꙗ мро)у ҂ѕ҃.: ф҃а҃. нъд(кта ѕ҃) СН М З А СК Б ЗП О Н У Е СП СС СЕ ТФ К С Р Г ЗЛ Х Вар В СН Гр ἀπό ἐξ παρά ὑπό διά πρός ἐπί ἐν κατά εἰς ἔξω ἐξόπιστεν ­ϑεν, Gen., Acc. и Abl. отьтъ одъ ото ѡтъ ѡть ѿ оⷮ оть отꙿ Нвб от ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА