Старобългарски речник
отрѣшень
отрѣшень
-ꙗ
ср
Завършек, завършване на нещо, изход
пожд вьꙁлюбьнꙑ. се по малѹ обрꙙштеш штемѹѹмѹ отрѣшен. съмѫт сꙙ самъ не ꙗкоже мꙑ ѹжастѭ. л пеалѭ съмѫтмъ сꙙ
С
315.23
наслад сꙙ ꙗко прос. насꙑт сꙙ ꙗкоже. жꙙждеш. прд твого сьпаса рад к намъ пршъдшѹ. прм вьꙁсканааго отрѣшень
С
502.24
Изч
С
Гр
λύσις
ἐπίλυσις
отрѣшен
Нвб
Ø