Старобългарски речник
отрѣбт 
отрѣбт -отрѣбл҄ѭ -отрѣбш св Очистя, почистя, окастря вьсѣкѫ раꙁгѫ не творѧштѫѭ плода. ꙇꙁъметъ ѭ. ꙇ вьсѣкѫ тво(тво)рѧштѫ плодъ отрѣбтъ ѭ да плодъ бол сътвортъ М Йо 15.2 З А СК Образно. прꙁьр на нꙑ. ꙇ на раба твоего сего. прведенааго къ тебѣ ... ꙇ отрѣб ѹста его СЕ 28а 22 вьсѣко дъводѹш отъ срьдьца мѹ отътрѣбвъ С 299.7—8 Изч М З А СК СЕ Гр καϑαίρω ἀποσμήχω отътрѣбт Нвб отребя ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА