Старобългарски речник
отроьнкъ
отроьнкъ
-а
м
Неузряло грозде, ягорида [образно]
повѣждь м ѹбо ѡ ждовне. ꙿто сꙙ пророкꙑ велаш. а прорцамааго корш ... отронкꙑ ꙁакона събраш. а стово гроꙁновь бърат попѹшташ
С
334.30—335.1
Изч
С
Гр
ἐπιφυλλίς
отронкъ
Нвб
Ø