Старобългарски речник
отрощь 
отрощь -а м Момче, дете естъ отроштъ сьде еднъ. ꙇже матъ пѧть хлѣбъ ѩьнъ. ꙇ дьвѣ рꙑбѣ М Йо 6.9 З А фарсѣ же  ꙁаконьнц ... подобьн сѫтъ отроштемъ сѣдѧштемъ на тръжштхъ ꙇ прглашаѭштемъ дрѹгъ дрѹга. ꙇ глаголѭштемъ. пскахомъ вамъ  не плѧсасте. рꙑдахомъ вамъ.  не плакасте сѧ М Лк7.32 З  абе въꙁъпвъ оць отрошта. съ слъꙁам глааше. вѣрѹѭ г помоѕ моемѹ невѣрю А Мк 9.24 Изч М З А Гр παιδίον παιδάριον отрошть отроштъ Нвб Срв отроче ср