Старобългарски речник
отравт 
отравт -отравл҄ѭ -отравш св Отровя, умъртвя с отрова [образно] кнꙙꙁь ... рее ... како тврьдѣ дѹш ваю напрасно прѣмѣнста сꙙ. отравена л бꙑста повѣдта м. нъ ѹмъ л ста погѹбла. съберѣта ѹмъ  помꙙнѣта сꙙ С 212.22—23 Изч С Нвб отравям несв отровя св ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА