Старобългарски речник
отшат 
отшат -отшаѭ -отшаш несв Усмирявам, правя нещо да стихне ꙇже естъ поставлъ горꙑ въ мѣрѫ. ꙇ странꙑ въ ставла. ꙇ дръжтъ. ꙇ потрѧсаетъ. ꙇ отшаетъ горꙑ. емѹжсѧ вꙿсѣьскаа повнѹѭ҇ⷮ СЕ 55b 25 Изч СЕ Нвб отишавам несв отиша св диал ВА БТР ДА