Старобългарски речник
отт 
отт -отдѫ -отдеш св 1. Отдалеча се, отида някъде ꙇ слꙑшавъ с. отде отъ тѹдѣ въ корабл. въ пѹсто мѣсто еднъ. ꙇ слꙑшавъше народ. по немь дѫ пѣш отъ градъ М Мт 14.13 ꙇс же раꙁѹмѣвъ ѣко хотѧтъ прт да въсхꙑтѧтъ і  сътворѧтъ цсрѣ. отде пакꙑ въ горѫ тъ еднъ М Йо 6.15 З А т отд въ горꙑ пѹстꙑѩ. вь дрѣво еже не твортъ сѣмен. тамо вꙑ естъ далъ гь. денънѫѭ пщѭ СЕ 59а 3 Отида си, тръгна си. ꙇсъ же раꙁѹмѣвъ отде отъ тѫдѣ. ꙇ по немь дѫ народ мьноѕ. ꙇ сцѣл ѩ вьсѧ М Мт 12.15 З.Срв. С 404.27 С404.18 С404.13 полож е въ новѣмь своемь гробѣ. ꙇже сѣе въ камен. ꙇ въꙁваль камень вел на двьр гроба  отде М Мт 27.60 З А братъ же шедъ сътвор ꙗкоже повелѣ мѹ рабъ бож гргор.  дастъ маломошт ѕ҃ ꙁлатцъ.  отде С 120.8 2. Замина някъде ꙇ шедъ отъ тѹдѣ с. отде въ странѫ тѹрьскѫ  сѵдонъскѫ М Мт 15.21 З лкъ насад вноградъ  въдастъ і дѣлателемь. ꙇ отде на лѣта мънога М Лк 20.9 З ꙇ не по мъноѕѣхъ дьнехъ събъравъ вьсе мьн снъ отде на странѫ далее.  тѹ расто мѣне свое жвꙑ блѫдъно М Лк 15.13 З А СК Замина си. ꙇ наѧсѧ (сѧ) молт . отт отъ прѣдѣлъ хъ М Мк 5.17 З Прен.Умра, отида си. сътворвъ же етꙑр на десꙙт дьн отде стъ къ господѹ. проѹвѣдѣвъ прѣжде тр дьн. съконьан сво С 168.16 3. Отдалеча се, махна се, напусна някакво място вдѣвъ дъва корабца стоѩшта пр еꙁерѣ. рꙑбъꙇтвꙑ же ошедъше отъ неѭ плакаахѫ мрѣжѧ М Лк 5.2 З А  ошъдъшеі ꙁ гроба по вьскрьсені его. вьндѫ въ стꙑ градъ СК Мт 27.53 савнъ ... належꙙштꙙѧ рад бѣдꙑ. отъшъдъ вънъ гра. въ хꙑꙁѣ малѣмъ  съ нѣм крьстꙗнꙑ таꙗше сꙙ С 145.11 Избягам. лкъ еднъ ... въ раꙁбонꙑкꙑ вьпаде. же  съвлъкъше .  ѣꙁвꙑ въꙁложъше отдѫ. оставльше елѣ жвъ сѫштъ М Лк 10.30 З А СК За болест, недъг и под. — изчезна, махна се. абе отде прокаꙁа отъ него. ꙇ стъ бꙑстъ М Мк 1.42 З,А, СК. Срв. Лк 5.13 М З не ꙁаꙙтъ л неплодꙑ. не послꙋша л ложесно. не отде л неплодънꙑ недѫгъ С 249.13 Напусна; престана да упражнявам занятие, да заемам някаква служба и под. вовода рее. да ꙿто т бꙑстъ да отде отъ свого воньства. а не пае себе ѹстро тꙑ С 147.13 4. Прич. мин. деят. a) Като прил. ошьдꙑ a) ὑποχωρήσας Който е заминал, тръгнал, отишъл не послѹша братъ. нъ отде пѫтемъ же въ манастꙑрь дѣаше ... отъшъдꙑ же братъ пѫтьмъ ꙁаблѫдвъ  ꙁѣло сꙙ съкрѹшвъ. въꙁврат сꙙ трет дьнь гладъмъ мърꙑ С 291.11 b) ошьдъше м мн Тези, които са заминали, тръгнали; отишлите, тръгналите о ошедъшмъ въ странѫ далее М 77а 5 о ошедъшмъ прѩт цсрстве М 77а 14  сьмрьть. она.  ошъдъшїхъ по нѣ осѫждааше. нъ с  ошъдъшхъ прьвѣ ѧ. въ стнѫ вьскрѣсла С 489.24—25, 25—26 отт въ себѣ ἀναχωρέω κατ ᾿ἰδίαν Уединя се, за да се вглъбя, да се съсредоточа в себе си прдѣмꙿ же ꙋбо вьс стѣ къ стѹ. т прмѣмꙿ га свого. не тѹ же абь жде  прмше. не прѣобдꙙште го прходмъ. нъ отдѣмъ вь себѣ.  дн дномѹ бесѣдѹмъ ꙁбавтелю нашемѹ господѹ С 506.30 М З А СК Б У СП СЕ С Гр ἀναχωρέω ἀπέρχομαι ἄπειμι [ἰέναι] ὑποχωρέω ἀποδημέω οἴχομαι ἀπολείπω ἀποχωρέω ἐκπορεύομαι ἐπαναχωρέω ἔρχομαι ἀνέρχομαι ἀποβαίνω πορεύομαι μεταβαίνω ὑπαναχωρέω ἀπάγω ὑπάγω ἀφίσταμαι ἐξέρχομαι ἀπαναχωρέω κατέρχομαι ἀποστασία отіт ѡтт Нвб отида ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА