Старобългарски речник
отрат
отрат
-отраѭ
-отраш
несв
Бърша, обърсвам, изтривам, отривам
наѧтъ ѹмꙑват ноѕѣ ѹенкомъ. ꙇ отрат лентемь. ꙇмъже бѣ прѣпоѣсанъ
М
Йо 13.5
З
А
СК
наѧтъ мот ноѕѣ его слъꙁам. власꙑ главꙑ своеѩ отрааше. ꙇ облобꙑꙁааше ноѕѣ его маꙁааше мѵромь
М
Лк 7.38
З,А.
Срв. С 391.13
Изч
М
З
А
СК
С
Гр
ἐκμάσσω
отірат
отраті
Нвб
Срв
отривам
несв
отрия
св
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР
ДА