Старобългарски речник
ота 
ота нареч предл I. Като нареч. Тайно, скришом ꙁапрѣштаетъ т гь. ꙇ ꙁгонтъ тѧ трѧсавце. крадѫщѣ ота. слѫ его СЕ 47b 14 II. Като предл. с род. Тайно от [някого] паулъ нѣкꙿто ... ꙁдрꙙдь беꙁълобенъ  простъ жтмъ. съ красьноѭ женоѭ съпрꙙже сꙙ. ꙁълонравънѫ раꙁѹма. ꙗже ота го съгрѣшааше С 169.8 Изч СЕ С Гр διαλανϑάνω Нвб Ø