Старобългарски речник
осѫкатъ 
осѫкатъ -ꙑ прил Бодлив, чепат бѣаше сѣдꙙ свꙙтꙑ на ꙁем. сѣдꙙштѹ же емѹ мѫаахѫ  жьꙁлмꙿ осѫкатомъ С 260.12 Изч С Гр ἔχω τὰς ἀκάντας ἰσχυράς Нвб сокат диал ДА