Старобългарски речник
осѧꙃат 
осѧꙃат -осѧꙁаѭ -осѧꙁаш св несв осѧжѫ -осѧжеш 1. Пипна, докосна осѧжате мѧ  вдте. ѣко дхъ плът  кост не матъ. ѣкоже мѧ вдте мѫща М Лк 24.39А рѫцѣ їмѫ(мѫ)тъ ї не осѩжѫтъ. ноѕѣ їмѫтъ ї не поїдѫт СП 113.15 2. Усещам чрез допир како ѹбо могѫтъ с боꙁ бꙑт. н вдꙙште н осꙙꙁаѭште. н обѫхаѭште С 163.22—23 Прен.Почувствам. вдѣшꙙ бо беꙁаконнц  осꙙꙁашꙙ ѹдесꙑ ѹдотворца бога С 323.12 Изч М А СП С Гр ψηλαφάω осѩꙁат осꙙꙁат Нвб осезавам книж БТР ЕтМл осезая ЕтМл Срв осезание ср