Старобългарски речник
осѣнꙗт 
осѣнꙗт -осѣнꙗѭ -осѣнꙗш несв 1. Засенчвам, скривам ꙇ бꙑстъ же облакъ осѣнѣѩ ѩ.  прде гласъ ꙁ облака М Мк 9.7 З како  ѹбо проꙁовѫ. сльньце нь ноштѭ не осѣнꙗтъ сꙙ. ꙁвѣꙁдѫ нъ дьнꙿ сеѧ не покрꙑтъ С 509.3 2. Хвърлям сянка въ неже стамна ꙁлата. мѧщ маннѫ.  жеꙁлъ аронъ. проꙃѧбъше  скржал ꙁавѣта. прѣвꙑше же еѧ херовмъ славѣ. осѣнѣѫщ олтаръ Е 29а 9 3. Прич. сег. деят. като същ. осѣнꙗѭщаꙗ ср мн τὰ πυκάζοντα Гъстота, плътност; множество [образно] бъ гь ї просвьтѣ сѩ намъ. съставте праꙁдьнкъ въ осѣнѣѭштїхъ. до рогъ олътарьвънꙑхъ СП 117.27 осѣнꙗт сѧ Изч М З Е СП С Гр ἐπισκιάζω ἐλέγχω κατασκιάζω осѣнѣт Нвб осеня[ва]м ОА ВА НГер БТР АР Срв обсенявам, обсенитвам ’омайвам, омагьосвам, обземам’ диал ДА