Старобългарски речник
осѣнт 
осѣнт -осѣнѭ -осѣнш св объсѣнт -объсѣнѭ -объсѣнш 1. Засенча, скрия под сянката си се же емѹ глѭштю бꙑстъ облакъ. ꙇ осѣн ѩ  ѹбоѣшѧ же сѧ М Лк 9.34 З Скрия, защитя. плештема своіма осѣнітъ тѩ. ї подъ крілѣ его надѣеші сѩ СП 90.4 Закрия, покрия. прꙁьр на раба твоего сего ... оскръблена болѣꙁнѭ. несвѣтълоѭ. ѡсѣнена мракомь темьнꙑмь СЕ 32b 6 2. Прен. За дух — осеня, озаря дхъ стꙑ надетъ на тѧ. ꙇ сла вꙑшънѣаго осѣнтъ тѧ М Лк 1.35 З А СК дхъ стꙑ вьндетъ въ тꙙ  сла вꙑшьнꙗаго обьсѣнтъ тꙙ С 10.25 та бо ха спса пржтъ. не съ мѫжемъ бꙑвъш ... нъ дхѹ стѹ осѣн҄ьшѹ ѭ С 482.29 Изч М З А СК СП СЕ С Гр ἐπισκιάζω осѣніт ѡсѣнт обьсѣнт Нвб осеня ВА НГер ЕтМл Срв обсуна ’омаям, омагьосам, обзема’ диал ДА