Старобългарски речник
осьлѧтнъ 
осьлѧтнъ прил притеж Магарешки, който принадлежи на магаре се цѣсарь тво грꙙдетъ т правьдвъ.  съпасаѧ. тъ кротъкъ  вьсѣдъ на осьлꙙ  жрѣбꙙ осьлꙙтно С 337.7 Изч С Гр [τῆς] ὄνου осьлꙙтнъ Нвб Срв осли