Старобългарски речник
осьлъ 
осьлъ -а м Магаре, осел не отрѣшаатъ л своего волѹ л осъла отъ ѣсл.  ведъ напаѣатъ М Лк 13.15 З А СК которааго васъ осълъ л волъ въ стѹденецъ въпадетъ. ꙇ не абе стръгнетъ его М Лк 14.5 З А СК аште вдш осла врага твого падъша подъ брѣменемъ не мнѹ. нъ въставꙙ въстав  С 126.16 Изч М З А СК С Гр ὄνος ὑποζύγιον осълъ Нвб осел ОА ВА ЕтМл БТР АР ДА