Старобългарски речник
осѹшат 
осѹшат -осѹшаѭ -осѹшаш несв Изсушавам, правя нещо сухо ꙁаьнѫ нꙑнѣ глат. мена гадомъ. прѫгъ. сланѫ ... връхосъ. ѡтъходѧ (отъходѧ). отъ сѣмен гроꙁдовъ. ꙇ осѹша еѭ. ꙇ велкꙑ връхъ (погр. вм. ꙇ осѹшаѩꙇ вѣнкꙑ  връхъ, Нахтигал, с. 152, бел. под линия) СЕ 59а 19—20 Изч СЕ Гр ξηραίνω Нвб осушавам несв осуша св ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР ДА