Старобългарски речник
остѣнт 
остѣнт -остѣнѭ -остѣнш св Оградя, заградя аꙁъ тꙙ ꙁгънавꙑ въвождѫ. же породънꙑѧ двьр ꙁатворвъ. же копьмъ пламѣнꙑмъ остѣнвъ С 438.7—8 Изч С Гр τειχίζω Нвб Срв остинка ’стена на стая’ ж ДА