Старобългарски речник
остьнъ
остьнъ
-а
м
Остен
тъгда он акꙑ остънꙑ бодом ꙁѫбꙑ скръжьтаахѫ
С
403.4
сцевъ остенъ ꙁавст. днѫ бо въглѫб ѭ въ дѹш. вьсего ловѣка ѹꙗꙁв
С
339.27
Изч
С
Гр
ζιβύνη
κέντρον
остънъ
остенъ
Нвб
остен
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
Остенов
ФИ
СтИл,РЛФИ
