Старобългарски речник
острь
острь
-ꙗ
ср
1. Острие, връх
падѫтъ въ остр меа. плѣнен бѫдѫтъ въ ѩꙁꙑкꙑ вьсѧ
М
Лк 21.24
З
2. Грапавост, неравност
ꙇ бѫдѫтъ стръпътънаа въ праваѣ. ꙇ острѣ въ пѫт гладъкꙑ
З
Лк 3.5
Изч
М
З
Гр
στόμα
αἱ τραχεῖαι
остр
Нвб
острие
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР
Срв
остро
диал
острец
диал
НТ
Дюв
НГер
острия
диал
ДА
острило
БТР
АР
Острилата
МИ
Мл,МНСрМ
Острието
МИ
ЙЗах,Кюст