Старобългарски речник
остръгат
остръгат
-острѹжѫ
-острѹжеш
св
Очистя, изчистя [образно]
острѹж м дѹшꙙ грѣховънꙑѧ пѣготꙑ. ꙗкоже острѹга вѣрнааго пѣготва прокѹдѫ тѣлес
С
392.14,15
Изч
С
Гр
᾿αποξέω
ἀποξύω
острѹгат
Нвб
Срв
остръгвам
остар
Дюв
ЕтМл
остържа
ОА
ЕтМл
БТР
АР
остругвам
остар
ОА
ЕтМл
