Старобългарски речник
остръ 
остръ -ꙑ прил 1. Остър, силно изострен снꙑ лі ꙁѫбі їхъ орѫжьѣ  стрѣлꙑ.  ѩꙁꙑкъ іхъ меъ остръ СП 56.5  гвоꙁдѧ острꙑ въноꙁшꙙ въ онѹштѫ.  обѹшꙙ  С 17.19 кꙑ бо гвоꙁд сце остръ ꙗкоже ꙁавстꙿ С 399.15 Образно. нъ послѣжде горьа ꙁль обрꙙштеш.  острѣ пае меа С 351.4 Прен.Твърд, непоколебим. кꙿто не въсѹдтъ сꙙ остроѭ вѣроѭ сеѭ С 55.14 2. Грапав, с неравна повърхност ꙇ бѫдѫтъ стръпътънаѣ въ праваѣ. ꙇ остр въ пѫт гладъкꙑ М Лк 3.5А, СК 3. Силно нарязан плоскъ стъ лстъ смоквнъ  остръ С 350.23 обоѭдѹ остръ δίστομος Остър и от двете страни, двуостър меа обоѭдѹ остра С 351.4 остро камень τὸ λιϑόστρωτον Назъбена каменна настилка  раꙁгнѣвавъ сꙙ анупатъ. повелѣ прострѣт  по острѹ каменю С 113.6 Изч М А СК СП С Гр ὀξύς ὀξύτατος ἠκονημένος τὸ ὀξύρροπον τραχύς Нвб остър ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Остра могила МИ Острец МИ Острият камък МИ Остри пазлак МИ Острица МИ Остър камък МИ СНМБ Острен МИ ВП,ТО Остра чука МИ БМС Острика МИ Остриче МИ ЙЗах,Кюст.кр Острила МИ Острието МИ ЙЗах,Кюст Остра МИ Острота МИ ГХ,МИМ Остра бръчина МИ Острица МИ ЙЗ,МИПан Острата скала МИ ЙЗ,МИПир