Старобългарски речник
острѹꙗт 
острѹꙗт -острѹꙗѭ -острѹꙗш несв 1. Опровергавам, разобличавам сльнъ дѣлꙑ. арꙿхереска свѣта. словъмъ острѹꙗаше. сльнъ словомъ.  дѣльмь. водънааго трѫда стрѹѧ ꙁьлꙗ С 476.26—27 егда хотѣахѫ то от н҄его ѹт сꙙ. ꙁнаменьꙗ от н҄его прошахѫ. нъ слово слова раꙁорло.  острѹꙗше сьвѣтъ хъ С 477.3 2. Унищожавам, убивам [вяра] ѣже ѡ стнѣ погрѣшсте глѧща (...)шенⷷ юже бꙑвъше.  острѹѣ(ете е)терꙑмъ вѣрѫ Е 2а 8—9 Изч Е С Гр ἀνατρέπω острѹѣт Нвб Ø