Старобългарски речник
острѹт 
острѹт -острѹѭ -острѹш св Унищожа, убия, погубя повѣсшꙙ жꙁнь на дрѣвѣ. острѹшꙙ же не ѹбш. ꙁаклашꙙ копьмъ С 477.12 Изч С Нвб Ø