Старобългарски речник
острогъ 
острогъ м Ограда от колове [образно] ѣко прдѫтъ дьнье на тѧ. ꙇ обложѧтъ враꙁ тво острогъ о тебѣ.  обдѫтъ тѧ. ꙇ осѧдѫтъ тѧ въсѫдѫ М Лк 19.43 З оградт острогомь περιχαρακόω Оградя; заградя прꙁьр на вноградъ съ. ꙇ насад . ꙇ ѹкорен . ꙇ ѹглѫб мⷧсть твоѭ на нь. оград  острогомь СЕ 14а 5 Изч М З СЕ Гр χάραξ Нвб острог диал ВА НТ НГер ЕтМл ДА острога ж диал Дюв ДА Срв Острогън МИ ГХ,МИМ