Старобългарски речник
острогъ
острогъ
-а
м
Ограда от колове [образно]
ѣко прдѫтъ дьнье на тѧ. ꙇ обложѧтъ враꙁ тво острогъ о тебѣ. обдѫтъ тѧ. ꙇ осѧдѫтъ тѧ въсѫдѫ
М
Лк 19.43
З
оградт острогомь
περιχαρακόω
Оградя; заградя
прꙁьр на вноградъ съ. ꙇ насад . ꙇ ѹкорен . ꙇ ѹглѫб мⷧсть твоѭ на нь. оград острогомь
СЕ
14а 5
Изч
М
З
СЕ
Гр
χάραξ
Нвб
острог
диал
ВА
НТ
НГер
ЕтМл
ДА
острога
ж
диал
Дюв
ДА
Срв
Острогън
МИ
ГХ,МИМ