Старобългарски речник
остоꙗнь
остоꙗнь
-ꙗ
ср
градъ остоꙗньꙗ
πόλις περιοχῆς
Укрепен град
благословественъ гі ѣко ѹдівілъ естъ мілость своѭ въ градѣ остоѣнъѣ
СП
30.22
къто ведетъ мѩ въ градъ остоѣньѣ. л къто наставтъ мѩ до ідѹмѣѩ
СП
59.11
Изч
СП
остоѣнъ
остоѣнь
Нвб
Срв
отстояване
ЕтМл
АР
