Старобългарски речник
остаꙗт 
остаꙗт -остаѭ -осташ несв 1. Оставам там, където се намирам гда бо прдетъ дѣлател҄ь съ лопатоѭ потрѣбт тока. плѣвамъ л҄ьгъкамъ сѫштамъ. ѹдобь вѣтромъ отъносꙙтъ сꙙ. а пшенца тѹ остатъ С 127.27 2. Запазвам състоянието, в което се намирам дѣте на дѣло есе онꙑ н҄вꙑ протвѫ не копанꙑ остаѭтъ С 37.23 3. Прич. сег. деят. като прил. остаѩ ἀπομένων, ἀπανϑῶν Преходен, нетраен то можеш толко дат. лко тъштт сꙙ отꙙт. ненавждѫ такого дара тъштетѫ мѫшта ... дарꙑ л даш остаѭштꙙѧ. славѫ л остаѭштѫѭ С 87.20—21,21 Изч С Гр μένω Нвб остая, остаям остар диал ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл АР ДА Срв оставам