Старобългарски речник
остатъьнъ 
остатъьнъ -ꙑ прил Който остава, останалият се до шестааго аса твор сꙙ. вдмꙑ же  остатъьнѫѭ ꙙсть дьн. вьсь бо стъ стъ С 435.28—29 Изч С Гр λειπόμενος Нвб остатъчен книж ОА Срв остатен диал НТ НГер