Старобългарски речник
остатъьнъ
остатъьнъ
-ꙑ
прил
Който остава, останалият
се до шестааго аса твор сꙙ. вдмꙑ же остатъьнѫѭ ꙙсть дьн. вьсь бо стъ стъ
С
435.28—29
Изч
С
Гр
λειπόμενος
Нвб
остатъчен
книж
ОА
Срв
остатен
диал
НТ
НГер