Старобългарски речник
остат 
остат -останѫ -останеш св 1. Остана някъде не матъ съде остат камень на камен М Мт 24.2 ЗI А оста отрокъ с въ мѣ М Лк 2.43 З А СК да не останѫтъ нкстѣ тѣлеса. въ соботѫ М Йо 19.31 З А СК Б днъ оставъ на мѣстѣ. тѹ лѫштѫ своѭ потъкъ  ножь сво повръгъ сѣде С 38.3 вѣрѫ м м ьстънъ отье ꙗко нѣстъ остала н дна ꙁлатца въ рꙁьнц С 120.24  оста свꙙтꙑ днъ на н҄емъже бѣ мѣстѣ С 234.30 2. Изостана, напусна [група, брой и под.] да нктоже ѹбо отъ лка не остан. да тъно вѣньцꙙ полѹмъ вьс. отъ мъꙁдодавьца бога С 63.24—25 м҃ вѣньан бѫдѣмъ владꙑко. да не останетъ н днъ же отъ смене С 92.5—6 Оставя, напусна [за болест и под.]. моⷧ҇ наⷣ҇ многꙑ болѧщ. ꙇ наⷣ҇ трѧсѫщмь сѧ трѧсавцеѭ ... трѧсомꙑ же ... да не ѣстъ же с. сласт. ꙇ ѣко останетъ его. да съжежетъ в҃ свѣщѧ въ цръкꙿве. ꙇ аще естъ ꙇмѣѩ. да подастъ цркве. л. маломощ. въ мѧ гне СЕ 44b 1 3. Изоставя, откажа се от нещо раꙁѹмѣі ѹбо. егда ѹаше і. остаті ꙁълаго наѧтка того. не послѹша. ні пріѩтъ ѹеньѣ К 5b 24 4. повел a) Остави [оставете] на спокойствие! останѣте хъ. вожд сѫтъ слѣп слѣпьцемъ. слѣпецъ же слѣпъца аште водтъ. оба вь ѣмѫ въпадете сѧ М Мт 15.14 З останѣте дѣт  не бранте мъ. прт къ мьнѣ М Мт 19.14 ЗI остан то естъ намъ  тебѣ. ꙇсе наꙁарѣнне пршелъ ес п(ог)ѹбтъ насъ М Мк 1.24 З.Срв. Лк 4.34 М А ꙇс же рее останѣте еѩ по ъто ѭ трѹждаате М Мк 14.6 З остан нꙑн҄ѣ. тако бо подобьно намъ естъ съконат всѣкѫ правъдѫ З Мт 3.15А, СК b) само ед [+ съюз да]. Позволи, чакай, нека да! остан да вдмъ. аще прдетъ лѣ спстъ его М Мт 27.49 З А ꙇсъ же рее. остан да пръвѣе насꙑтѧтъ сѧ ѧда М Мк 7.27 З л како рееш братѹ своемѹ. остан да въꙁъмѫ сѫкъ. въ оесе твоемь СК Мт 7.4 5. Прич. мин. деят. като прил. оставꙑ a) ὑπολειφϑείς Останал, оцелял, спасил се оставъш же во прдошꙙ вь срѣмъ градъ С 196.24 b) ἀποκείμενος Останал, запазил се, съхранил се ѣко да оставъшѣ скра стааго кръщенѣ въ дш его. хладомь твоеѩ благост. вьꙁгортъ сѧ вь немь СЕ 23b 4—5 М З А СК Б СЕ К С Р Гр μένω ὑπομένω ἐλλείπω λείπομαι καταλείπομαι ὑπολείπομαι ἰδιάξω περιλείπομαι ἀπολείπομαι ἀφίεμαι ἀφίημι ἐάω ἀναστέλλω περισσεύω ἡττάομαι остаті Вж. при оставт, оставлꙗт Нвб