Старобългарски речник
оставлꙗт 
оставлꙗт -оставлꙗѭ -оставлꙗш несв 1. Оставям нещо в някакво състояние се оставлѣетъ сѧ вамъ домъ вашъ пѹстъ М Мт 23.38 ЗI, А. Срв. Лк 13.35 М отъгонма бо топлота отъ конецъ тѣла.  въбѣгаѭшт въ глѫбнѫ ꙙст. оть н҄хъже отъстѫпла. мрьтвꙑ оставьꙗтъ С 89.27—28 Предавам, предоставям. мръ оставлѣѭ вамъ. мръ мо даѭ вамъ М Йо 14.27 З А СК В съчет. с инф.— давам възможност, допускам да се извърши действието, изразено с инф. вꙑ бо не въход(д)те. н въходѧштхъ оставлѣате вънт М Мт 23.14 ЗI бѣсꙑ мъногꙑ ꙇꙁгъна. ꙇ не оставлѣше глат бѣсъ. ѣко вдѣахѫ  М Мк 1.34 З не оставлѣа(те) его. ньсоже сътворт оцю своемѹ. л матер свое М Мк 7.12 З 2. Напускам, изоставям намьнкъ же нѣстъ пастꙑрь. емѹже не сѫтъ овъцѧ своѩ. вдтъ влъка грѧдѫща. ꙇ оставлѣатъ овъцѧ  бѣгаатъ М Йо 10.12 З А СК ꙇꙁдъ отъ отца.  прдъ въ мрь. пакꙑ оставлѣѭ мръ. ꙇ дѫ къ отцѹ М Йо 16.28 З А сце бо рее не небрѣгѫ тебе. н оставьꙗѭ тебе С 290.19 отътолѣ ѹбо хранꙗаше сꙙ не оставьꙗт манастꙑрѣ.  ходт на но мѣсто С 549.7 3. Отхвърлям, пренебрегвам пеаль пріѩтъ мѩ отъ грѣшьнкъ. ѡставлѣѭштіїхъ ꙁаконъ твої СП 118.53 4. Опрощавам, прощавам [грях, прегрешение; дълг] остав намъ грѣхꙑ нашѧ. ꙇбо  сам оставлѣемъ вьсѣкомѹ длъжьнкѹ нашемѹ М Лк 11.4 З СК остав нам длъгꙑ нашѧ. ѣко  мъ оставлѣемъ длъжьнкомъ нашімъ А Мт 6.12 СК слава тебѣ їсу хе снѹ бж ноꙙдꙑ ... враѹ болꙙштмъ дѹшам. же божѭ властѭ оставьꙗѧ грѣхꙑ С 144.9 поката сꙙ.  грѣс ваю оставьꙗѭтъ сꙙ С 211.12 дѣѣш л бо къ ловѣкѹ прходш. л ловѣкъ тебѣ оставьꙗтъ грѣхꙑ С 358.27 оставлꙗѩ ἀφιείς Който опрощава [грехове], опрощаващ не бо хс о враꙁѣхъ се ѹ тъѭ. нъ  о насъ оставьꙗѭштхъ онѣмъ грѣхꙑ С 407.5—6 оставлꙗт сѧ М З А СК СП С Гр ἀφίημι ἐγκαταλείπω ἐγκαταλιμπάνω καταλείπω καταλιμπάνω πάρειμι [ἰέναι] оставьꙗт ѡставлѣт оставлѣт Нвб Срв оставям ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА