Старобългарски речник
оставт 
оставт -оставлѭ -оставш св 1. Оставя някого [нещо] някъде остав тѹ даръ тво прѣдъ олътаремъ. ꙇ шедъ прѣжде съмр сѧ. съ братромъ свомъ М Мт 5.24 З.Срв. К 9а 18 С422.29 ꙇ раꙁбѭтъ тѧ  ѧда твоѣ въ тебѣ. ꙇ не оставѧтъ вь тебѣ камене на камен М Лк 19.44 З  обрѣте ѧ на мѣстѣ жде хъ бѣ оставлъ С 32.7 Оставя някого да пребивава [да живее] някъде.  прѣдъставвъ  водѫ  хлѣбъ. вьлѣꙁъ самъ въ ѫтрьн҄ѫѭ клѣтькѫ ꙁаклю сꙙ. оставвъ женѫ вь вьнѣшн҄ клѣтꙿцѣ С 516.3 Оставя след смъртта си. бѣ же въ насъ седмъ братрѩ. ꙇ пръвꙑ ожень сѧ ѹмьрѣтъ. ꙇ не мꙑ сѣмене. остав же женѫ своѭ братрѹ своемѹ М Мт 22.25 ЗI оставл҄енаꙗ ср мн Наследство оставвъ оставьнаа мѹ вьса отъ родтел҄ь. н о дномь хъ нкакоже сꙙ попее С 546.25 В съчет. с инф.или да–изречение — дам възможност, позволя, допусна да се извърши действието, изразено с инф. ꙇсъ же гла емѹ. грѧд по мьнѣ. ꙇ остав мрътвꙑѩ погрет своѩ мрътвъцѧ М Мт 8.22 З,А, СК. Срв. Лк 9.60 М З А СК бьдѣлъ ѹбо б. ꙇ не б оставлъ подърꙑт храма своего М Мт 24.43 З А СК ꙇ не остав т по себѣ н едного же М Мк 5.37 З братре остав да ꙁъмѫ сѫецъ же естъ въ оцѣ твоемь М Лк 6.42 З.Срв. Мт 7.4 М З А не оставі лка обдѣті іхъ. ї обліі о ніхъ црѩ СП 104.14 не бо нꙿ н блѫднцꙙ съ слъꙁам к тебѣ прбѣгъшꙙ к тебѣ не отъбѣже. н раꙁбонка остав бꙑт ꙗкъ бѣ С 507.14 2. Напусна, изоставя аште бѫдетъ етерѹ лвкѹ. р҃. овецъ. ꙇ ꙁаблѫдтъ една отъ нхъ. не оставтъ л девѧт десѧтъ  девѧт на горахъ.  шедъ штетъ ꙁаблѫждьшѧѩ М Мт 18.12 ЗI, А, СК. Срв. Лк 15.4 М З вьсѣкъ же оставтъ братрѭ л сестрꙑ. л отца л матерь. л женѫ л дѣт. л села л храмꙑ. ꙇмене моего рад. съторцеѭ прметъ. ꙇ жвотъ вѣънꙑ наслѣдтъ М Мт 19.29 ЗI А СК остав юдеѭ.  де пакꙑ въ галлеѭ М Йо 4.3 З ѣко отць моі  маті моѣ оставісте мѩ а гь пріѩтъ мѩ СП 26.10 женѫ юності твоеѩ. да не оставші К 2b 16 Прич. мин. деят. като същ. оставл҄ь м ед ὁ λιπών Този, който е оставил [напуснал] къгда сьнде не оставл҄ вꙑспрьнхъ С 458.26 како обта въ гробѣ не оставл҄ прѣстола отьа С 459.8 Откажа се от нещо. г се мꙑ оставхомъ вьсѣ  вь слѣдъ тебе домъ М Мт 19.27 ЗI, А, СК. Срв. Мк 10.28 М,З;Лк 18.28 М З  вьсе ловѣьско жт оставвъ. нꙿсоже пае господа. вѣдѣт же  мѣт сповѣдааше С 253.15 сьде лежтъ мость рьгоѵбꙑлꙗ бꙑвꙑ пр() сѵмеонѣ цр  пр петрѣ цр (о)с(м)ѭ же десѧть лѣтъ сꙑ оставвъ рьгоѵбꙑльство ї вьсе їмѣні бꙑстъ рьнорꙁьць ї въ томь сьврьш жꙁнь своѭ МН оставл҄ьше м мн οἱ καταλιπόντες Тези, които са се отказали; тези, които са оставили ꙇ оставльшѧѩ вꙿсѣ жтскаа. ꙇ родъ  прѣтелѧ. ꙇ вьслѣдь тебе грѧдѫщѧ. прм раба твоего сего СЕ 80b 5—6 Прекратя, прекъсна. онъ же не хотꙙ оставт молтвꙑ. не отъвѣшта мъ словесе С 216.20 3. Отхвърля, пренебрегна оставьше бо ꙁаповѣдь бжѭ. дръжте прѣданѣ лвска М Мк 7.8 З благснъ бъ їже не оставітъ молтвꙑ моеѩ СП 65.20 ꙇ рабѫ твоѭ сѭ въсхотѣвъшѭѭ. жтскѫѭ ꙇ врѣменънѫѭ славѫ оставт.  на твоѭ благость ꙁьрѣт СЕ 81а 4 алеѯандръ рее. пожрьт м велш  оставт стнѫ С 164.26 аште бꙑ вѣдѣлъ кнꙙꙁъ слѫ распꙙтааго. то оставлъ бꙑ кѹмръскѫѭ сѹтънѫѭ льсть С 176.2 Оставя без внимание, пропусна. ꙇюдѣі же ѹбо інꙑ внꙑ оставльше. на кръстъ сѧ ѹстръмішѧ К 11а 8 много же оставвъше. къ главꙁнѣ прдѣмъ С 189.29 ꙗкоже прнѹжденомъ бꙑт родтел҄емъ отроковцꙙ. объходт  скат вьсьжде ловѣка бжꙗ. не оставꙙште н манастꙑра н мѣста пѹста. ако же не могошꙙ го обрѣст С 519.22 4. Простя, опростя [грях, прегрешение; дълг и под.] ꙇ остав намъ грѣхꙑ нашѧ М Лк 11.4 З СК въсь длъгъ твоі оставхъ тебѣ. понеже мол м СК Мт 18.32 тꙑ оставілъ есі неьсті сръдъца моего СП 31.5 съвѣдꙑ грѣхꙑ.  оцѣщаѩ беꙁаконѣ. остав грѣхꙑ. ꙇ отъдажд емѹ вꙿсе прѣгрѣшене. вольное же  невольное СЕ 73b 11 бол҄ьше го вьꙁьмеші аште дас. оставш грѣхъ врагѹ С 407.7 аште не оставш вражъдꙑ врагѹ. не томѹ бо пакость сътвор. нъ пае себѣ С 422.18 номѹ не оставмъ ἀδιάδιχος Който не може да бъде оставен в наследство на друг [образно] хвалмъ тѧ гі бже нашъ. ѣкоже тебѣ едномѹ жвотъ бесъмрътенъ естъ. ꙇ слава непостжьна ...  црство  номѹ не оставмо СЕ 58а 14 М З А СК Б ЗП У Е СП СЕ К С МЛ МН Гр ἀφίημι καταλείπω καταλιμπάνω ἐγκαταλείπω ὑπολείπω λείπω παραλείπω ἐάω παρεάω πάρειμι [ἰέναι] [вар. παρατίϑημι], καταπαύω, ἀφίστημι, μεϑίστημι, ἵστημι, διακόπτω, ἐναπομένω, ἐπιτρέπω, παραχωρέω, χαρίζομαἔξειμι [εἶναι] ἔξειμι [εἶναι] λαμβάνω ἀφαιρέω ἀπαλείφω χωρίζομαι παραλογίζομαι оставіт Нвб оставя св оставям несв ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА