Старобългарски речник
осрамт сѧ 
осрамт сѧ -осрамлѭ сѧ -осрамш сѧ св Стана за срам, посрамя се  глагола кꙿ н҄емѹ комсь. вдш л старе. како пльт твоѧ нꙑн҄ѣ трошꙙтъ сꙙ огн҄емъ. правьдн҄къ же ... глагола. господ ... даждъ м ѹбо тръпѣн. да до коньца осрамтъ сꙙ С 231.28 Изч С Гр καταισχύνομαι Вж. при осрамт Нвб