Старобългарски речник
основат 
основат -оснѹѭ -оснѹш св 1. Съзидам, построя ꙇ сънде дождъ  прдѫ рѣкꙑ ... ꙇ нападѫ на храмнѫ тѫ.  не паде сѧ основана бо бѣ на камене М Мт 7.25 З,А, СК. Срв. Лк 6.48 М З ꙇ аћлское обраꙁъное обѣтоване. недвжмо. основано. на акротомѣ. ꙇ дховьнѣ камен твоѩ вѣрꙑ. ѹкрѣп  въ дръжавѣ твоеѩ слꙑ СЕ 93b 16—17 Определя, установя. вьсходѩтъ горꙑ ніꙁъходѩтъ въ полѣ. въ мѣсто еже есі осъновалъ імъ СП 103.8 Прен.Създам, сътворя. в наѧтъкъ тꙑ г ꙁемлѫ основ(а) Е 7а 4 Срв. Е8б 2—3 СП101.26  лвкъ род сѧ въ немъ.  тъ основа  вꙑшънї Е 27а 9 Срв. СП86.5 твоѣ сѫтъ небеса і твоѣ естъ ꙁемлѣ. въселенѫѭ і коньцѩ еѩ тꙑ основа СП 88.12 2. Укрепя, утвърдя ѣкоже слꙑшахомъ тако і вдѣхо (!) въ градѣ гѣ сілъ. въ градѣ ба нашего. бъ основа і въ вѣкъ СП 47.9 ї соꙁъда ѣко інорогъ свѩтѫ своѭ въ ꙁемⷧі онова (погр. вм. основа, Север., с. 105, бел. под линия) ѭ въвъ вѣкъ СП 77.69 їспръва поꙁнахъ ото съвѣдѣнеї твоїхъ. ѣко вь вѣкъ осъновалъ ѣ ес СП 118.152 М З А СК Е СП СЕ Гр ϑεμελιόω осъноват Нвб основа̀ ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР