Старобългарски речник
осмрадвъ 
осмрадвъ -ꙑ прич прил същ осмрадвꙑ м ед ὁ δυσωδήσας Този, който се е осквернил, омърсил прен подобааше бо осмрадвъшѹѹмѹ хрстосовам хѹлам. на смрадьнѣ мѣстѣ съконьат жт С 190.11—12 Изч С Нвб Срв осмърдя АК НТ ДА