Старобългарски речник

ослѣпл҄ень

ослѣпл҄ень -ꙗ ср Заслепение, духовна слепота прен  ꙗко мꙑ правьднка побхомꙑ ... ѡ же тъгда ослѣпьн невѣрънꙑхъ ловѣкъ. ѹбваѭштхъ вѣрънꙑѧ С 217.8 Изч С ослѣпьн Нвб ослепление книж остар ОА ВА АК