Старобългарски речник
ослѣпт 
ослѣпт -ослѣплѭ -ослѣпш св 1. Прен. Ослепя, лиша някого или нещо от възможност да вижда [да разбира] ослѣп о хъ. ꙇ окамѣнлъ естъ срдца хъ М Йо 12.40 З А ꙇ не помнітъ ні дрѹжъбꙑ. ні обꙑаѣ ... нъ ослѣпі оі ѹма нашего К 4b 16 ъто хоштете мі дат ꙇ аꙁъ вамъ прѣдамі . ослѣпі бо імъ ѹмъ К 5а 12 ослѣп ѧ  не вѣдѣахѫ камо дѫтъ С 3.10 кто бо бꙑ въꙁмоглъ ослѣпт ѹмъ срьдеънꙑ го С 261.28 нъ вол҄еѭ  ѹвъства  ѹмъ сво. кѹпьно ꙁьлѣ ослѣпвъше. свого цѣл҄енꙗ съвратшꙙ сꙙ С 333.29 не моштьно стъ м ꙁт оть н҄его. аште не ослѣпьѭ мѹ ою.  сьломьѭ мѹ рѫкѹ  ногѹ.  невдмо сътворѫ мѹ вьсе тѣло С 554.15 2. Прич. мин. страд. като прил. ослѣпл҄енъ, –ꙑ a) λείπων Сляп, безчувствен ꙇ ꙁѣнцѭ (!) оью рѣва ослѣпленѣ. бръноѭ слѣпѹмѹ просвѣщьшемь СЕ 53а 19 b) πεπωρωμένος Сляп, глупав, безсмислен прен кꙿто сь стъ. ослѣпьнѫ ꙁавсть на владꙑьскѫ славѫ подвгꙿ С 322.23 3. Прич. мин. страд. като същ. ослѣпл҄ен м мн οἱ τυφλωϑέντες Тези, които са ослепели; тези, които са загубили възможността да разбират прен  вьс ослѣпьнї проꙁьрѣшꙙ С 4.1 Изч М З А СЕ К С Гр τυφλόω πηρόω καταμύω ослѣпіті Нвб ослепя ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА