Старобългарски речник
ослаблꙗт 
ослаблꙗт -ослаблꙗѭ -ослаблꙗш несв 1. Изтощавам се, усещам слабост по двою же дьнью л по трьхъ. стьствънꙑѧ рад тѣлес потрѣбꙑ ослабьꙗѧ схождааше с пештерꙑ С 289.8—9 2. Прен. Отстъпвам някому, съгласявам се с някого дрѹꙁї же не покораахѫ сꙙ. глагол҄ѫште акꙑ нѣстъ велко ѹдо. онъ же не ослабьꙗше мъ. нъ прѣбꙑвааше кажꙙ  глагол҄ꙙ. ѡ толкѹ вашемѹ беꙁѹмю. доколѣ прѣбꙑвате въ беꙁѹмї С 33.25 Изч С Гр συγκαταβαίνω ἐνδίδωμι ослабьꙗт Нвб ослаблявам остар ВА ослабявам Дюв НГер ЕтМл ДА Срв ослабям АР ДА