Старобългарски речник
ослаба 
ослаба -ꙑ ж Облекчение, успокоение нъ прлежъно щѧ цѣлтелѣ. едъва полѹтъ ослабѫ врѣдѹ своемѹ СЕ 68а 11 нъ аще кꙿто твръдо въꙁдръжтъ сѧ етъ (!) вꙿсего. то въ скорѣ прметъ ослабѫ СЕ 69b 4 Изч СЕ Нвб ослаба НГер ЕтМл