Старобългарски речник
оскѫдѣт 
оскѫдѣт -оскѫдѣѭ -оскѫдѣш св 1. Изчерпя се, свърша се аште л да небрѣжетъ пшенцꙙ лежат  въ жтьнц.  да не въсѣтъ отъ н҄еѧ. то оскѫдѣтъ пшенца С 266.11 Не съм достатъчен. ꙁапрѣтілъ есі ѩꙁꙑкомъ і гꙑбе неьстівъ. ї мѩ его потрѣбітъ сѩ въ вѣкъ ї въ вѣкъ вѣка. вражьѣ оскѫдѣшѩ орѫжьѣ в конець.  градьі [!] раꙁдрушілъ е СП 9.7 Съкратя се. ѣко оскодѣ (!) болѣꙁнъѭ жівотъ моі СП 30.11 За време — измина, премина. ... же стꙸ҇ ес.  лѣта твоѣ (...)дѣѫтъ (оскѫдѣѭтъ, Мирчев, Кодов, с. 244, бел. в Индекса) Е 7а 9—10 Срв. Е8б 8 ѣко вьсі дьні наші оскодѣшѩ (!). ї гнѣвомь твоімь ісконьахомъ сѩ СП 89.9 Изчезна.  не оскѫдѣ отъ пѫті его ліхва  льстъ СП 54.12 2. Обеднея, осиромашея ꙇ аꙁъ вамъ глѭ сътворте себѣ дрѹгꙑ отъ мамоннꙑ неправъдꙑ. да егда оскѫдѣате прмѫтъ вꙑ въ вѣънꙑѩ кровꙑ М Лк 16.9 З Прен.Отслабна, намалея. аꙁъ же молхъ сѧ о тебѣ да не оскѫдѣатъ вѣра твоѣ М Лк 22.32 З не оскѫдѣѩ ἀνέκλειπτος Непресекващ, неизчерпаем сътворіте себѣ. вълагаліща нетьлѣѭща. ськровіще не оскѫдѣѭщее на нбсхъ А Лк 12.33 М З А Е СП С Гр ἐκλείπω λείπω оскодѣт Нвб оскудея остар ВА Дюв НГер оскъдея остар ЕтМл Срв оскудявам, оскъдявам ОА Дюв НГер ЕтМл ДА оскудувам диал ДА