Старобългарски речник
оскѫдт
оскѫдт
-оскѫждѫ
-оскѫдш
св
Лиша някого от нещо, ощетя някого за нещо
н о дховьнѣ слѹжьбѣ лѣн҄ѣаше сꙙ. ѧꙁꙑкомъ бо ѭ съвръшааше. да н тѣлесънꙑѧ слѹжꙿбꙑ оскѫдтъ страньнꙑмъ. н дховнааго дѣла ѹпраꙁнтъ
С
550.16
Изч
С
Нвб
оскудя
остар
ВА
Срв
оскудия
’оскъдност
немотия’
оскудно
ж
ДА
оскъден
прил
оскъдност
ж
оскъдица
ж
ОА
БТР
АР
ДА