Старобългарски речник
оскръдъ
оскръдъ
-а
м
Кирка, инструмент за обработване на камъни
ѣко въ добровѣ дрѣвьнѣ секꙑрамі расѣшѩ двьрі его. въкѹпѣ сѣівомь і оскръдомь раꙁдрѹшішѩ і
СП
73.6
егоже словеса ѣко огнь попалѣѩ дѫбравꙑ. ꙇ ѣко оскꙿръдъ сѣкꙑ камене
СЕ
55b 12—13
Изч
СП
СЕ
Гр
λαξευτήριον
πέλυξ
оскꙿръдъ
Нвб
Ø