Старобългарски речник
оскръбѣт 
оскръбѣт -оскръблѭ -оскръбш св Изпадна в скръб, мъка; наскърбя се, натъжа се оскръбѣ петръ. ѣко рее емѹ третц. л҄юбш л мѧ З Йо 21.17А, СК да не штѫште го  не обрѣтаѭште. оскрьбꙙтъ  опеалꙙтъ сꙙ не полѹвъше го С 549.4 Изч З А СК С Гр λυπέομαι оскрьбѣт Нвб оскръбя остар ВА Срв оскръбявам [се] остар НГер ДА оскърбя [се] св оскърбявам [се] несв ОА НТ ЕтМл БТР АР