Старобългарски речник
оскръблꙗт 
оскръблꙗт -оскръблꙗѭ -оскръблꙗш несв Причинявам някому мъка, болка; измъчвам прѣбꙑ же бѣсъ нмꙿже хѹжде съкрѹшаѧ старьца.  ꙙсто на ꙁемьѭ помештꙙ  оскръбьꙗѧ С 553.4 Изч С оскръбьꙗт Нвб оскорблявам, оскорбявам остар ВА оскърбявам ОА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР