Старобългарски речник
оскръблꙗт
оскръблꙗт
-оскръблꙗѭ
-оскръблꙗш
несв
Причинявам някому мъка, болка; измъчвам
прѣбꙑ же бѣсъ нмꙿже хѹжде съкрѹшаѧ старьца. ꙙсто на ꙁемьѭ помештꙙ оскръбьꙗѧ
С
553.4
Изч
С
оскръбьꙗт
Нвб
оскорблявам, оскорбявам
остар
ВА
оскърбявам
ОА
АК
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР