Старобългарски речник
осклабл҄енъ 
осклабл҄енъ -ꙑ прич прил Широко отворен вдѣахѫ бо мѹ сѣднꙑ бѣлꙑ акꙑ вльнѫ. благо тѣло. осклабьнѣ о. лце въ старост весело С 47.29—30 Изч С Гр βλοσυρός осклабьнь Нвб Ø