Старобългарски речник
осклабл҄енъ
осклабл҄енъ
-ꙑ
прич
прил
Широко отворен
вдѣахѫ бо мѹ сѣднꙑ бѣлꙑ акꙑ вльнѫ. благо тѣло. осклабьнѣ о. лце въ старост весело
С
47.29—30
Изч
С
Гр
βλοσυρός
осклабьнь
Нвб
Ø